Мамо, благодаря!

Всяко дете намира повод да се сърди на майка си. Когато порасне обаче, оценява по различен начин нещата.

Ето разказите на обидени „потърпевши“. Те разказват (анонимно) за какво яростно са се гневили на майките си.
Оказва се, че е било напразно. Но са го разбрали, едва когато те са станали майки. 

Майка разруши моята любов

Така ми си струваше на 14 години. Той, естествено беше „лошо момче“, 4 години по-голямо от мен,  първи красавец и многократно изключван от различни училища. А аз – сива мишка с очила. И изведнъж му се случва най-голямото щастие – той ме кани на разходка.
Мама беше ужасно недоволна, но всичко се разминаваше с разговори, напътствия и съвети от сорта на “не прави глупости“. Докато веднъж моят любим не ме покани за уикенда във вилата на родителите си - естествено с голяма компания. Като не пропусна да ми каже, че именно там аз ще „докажа“ чувствата си към него.
Мама не ме пусна, въпреки че как ли не я уговарях, обещавах да мия съдовете до края на живота си, да уча повече...

„Ако иска, нека ни дойде на гости. Аз няма да ви преча. Но на вилата, с алкохол и непознати – никога!“, мама беше категорична.
Аз плаках, а той заведе във вилата друго момиче, чийто родители не бяха така строги и я пуснаха.
Ненавиждах майка си в този момент.
Тя попречи на моето щастие, разруши най-голямата ми любов.
По-късно разбрах, че една приятелка е направила аборт от него, а друга е пипнала болест.
Сега моята дъщеря е на 14, и когато вечер тя излиза от къщи, винаги си спомням за мама.

Снимка: Guliver / iStock

В училище бях за посмешище

Когато бях ученичка, нямаше книги като тази за Хари Потър – герой-симпатяга с очила. Затова на такива като мен, на които им се налагаше да носят „цайси“, всички се подиграваха. Не стига това, а мама реши, че трябва да сложа и брекети.
Имах наследствена особеност – едри зъби, тясна челюст като на татко ми. И зъбите растяха един върху друг, защото място нямаше. Железата в устата ми бяха ужасни. Брекетите тогава бяха новост и струваха много скъпо - няколко мамини заплати. И то защо, за да ме повърне в посмешище за всички.
Аз не се усмихвах на нито една от семейните снимки, отворех ли уста, я прикривах с длан. В училище ме наричаха „Мис железни зъби“.
Преди да вляза в университета, свалих брекетите. За първи път чух комплименти за прекрасната си усмивка. И тогава за първи път казах на мама: „Благодаря“ .
За втори път разбрах колко усилия, време и средства струва „наследствената челюст“, когато синът ми стана на 5. Тогава аз трябваше да тръгна по стъпките на мама.

Можех да ям сладко само тайно

До 5-годишна възраст въобще не ми разрешаваха да ям сладко, а по-късно дори карамелени бонбони и шоколад. Дори на рождените ми дни имаше купа с плодове, а не торта.

Когато тайно откривах бонбоните и изяждах толкова, че лицето ми се покриваше с обриви, се налагаше да се мажа с фон дьо тен, за да скрия щетите. Когато обаче близък приятел (който имаше неограничен достъп до шоколад и бонбони) беше опериран заради кисти в челюстта от развалени зъби, осъзнах. Вероятно мама е била много права.
По-късно тя ми разказа, че в детството си не е била ограничавана и безконтролно е яла бонбони. Щом я изпратели на село при баба ѝ, получавала цял буркан с всякакви сладки изкушения. И на 15 години не е имала нито един здрав зъб.
А аз съм на 30 години сега и имам само една пломба.

Моят пастрок Игор

Въобще не помня баща си. Той е загинал при трагични обстоятелства, когато аз съм била на 2 години. Мама ме е отгледала сама, старала се е да не ме лишава от нищо – и финансово, и емоционално.
А когато навърших 14 години  в живата ѝ се появи нов мъж. Веднага го намразих, без естествено да има каквато и да е причина за това.
Той беше добър човек, грижлив, мил, опитваше се да създаде контакт с мен. Аз фучах, говорех гадости, веднъж дори издрасках с пирон колата му.
Майка ми плачеше, обясняваше, молеше ме, а веднъж ме сложи да седна пред нея и твърдо ми заяви, че жената не трябва да ограничава живота си единствено с майчинството. Че тя също е човек, който има право да обича и да е щастлив. И, че тя няма да остави Игор, както и да се държа, но това ще направи живота на всички ни по-тежък.
Тя говореше така спокойно и така уверено, че аз се предадох.
В началото естествено се бунтувах. Но Игор беше изключително търпелив – научи ме да карам колело, след това и кола, научи ме да ценя и да познавам поезията. Но най-важният урок, който получих от мама е, че не бива изцяло да посвещаваме живота на децата си, и да изгубим себе си. Сега, когато самата аз станах майка, този урок много ми помага. А Игор, моят пастрок, се оказа невероятен дядо.

Мона Василева